толстолобИзвестно е, че в България се срещат 3 вида от т.нар. „далекоизточен комплекс“ или групата на растителноядните риби. Това са бял амур, бял и пъстър толстолоб, които са внесени у нас като личинки още през 1964г. По-късно е разработена технология за изкуственото им размножаване (1968г. в Института по сладководно рибовъдство – Пловдив) и понастоящем тези видове са в основата на т.нар. поликултурно рибовъдство и са масово разпространени във различни водоеми.
Любителите на риболова знаят, че белият амур е атрактивен обект за спортен риболов, въпреки че в последните години популацията му значително намаля, преди всичко поради проблеми с изкуственото му възпроизводство. Не така обаче стои въпросът с риболова на останалите два вида. В дългогодишната си практика като специалист в рибовъдството съм присъствал на яростни спорове затова дали толстолобът се лови на въдица, с какво се храни, как се размножава, какъв е хайверът му и т.н. Слушал съм какви ли не истории за улов на гигантски толстолоби на царевица, на водорасло, на сърцевина от папур, на китка от магданоз и на какво ли още не, истории, които спокойно могат да се отнесат към рибарския фолклор. Каква е истината?
Какво беше посочено, в страната се срещат два вида толстолоб – бял и пъстър. Те са твърде близки по биологичните си особености, кръстосват се помежду си и дават плодовито потомство. Язовирите се зарибяват най-често с хибриди, които имат много добър темп на нарастване и затова в практиката рядко се говори поотделно за бял и пъстър толстолоб. Хибридите носят белезите и на двата вида, като в зависимост от това кой е „майката“ и кой „бащата“ преобладават едните или другите качества.
Белият толстолоб е пелагична риба (обитава свободния воден слой), която се храни с фитопланктон, микроскопични водорасли. Начинът и на хранене определя и съответните морфологични приспособления. Хрилните тичинки са дълги и тънки, свързани са с напречни възли и образуват своеобразно гъсто сито. Водата се филтрира през хрилете и благодарение на странично сплеснатите глътъчни зъби микроскопичните водорасли във вид на малки топчици постъпват в червата. Те са много дълги и превишават дължината на тялото над 10 пъти. Аналогичен начин на хранене има и пъстрият толстолоб, но той се храни основно със зоопланктон, а тънките и дълги хрилни тичинки са свързани напречно помежду си. На всички риболовци е известно, че точно начинът на хранене и видът на храната са в основата на успешния риболов. Точно затова, като се има предвид начинът на хранене и видът на храната, явно не може да се очаква толстолоба да атакува активно дадена стръв и оттам да кълве на въдица. Това е единственото обяснение защо този вид не е сред обектите на спортния риболов, а е често жертва на бракониерските похвати (най-вече улов на търмък).
Друг кръг от въпроси, по които често се спори, е дали толстолобът се размножава в язовирите. Често риболовците споделят, че в даден язовир не са пускани толстолобчета, пък ги има и считат, че те са резултат от размножаването на големите риби. Как се размножава толстолобът?
Двата вида, както и хибридите им достигат полова зрялост на 5-6 годишна възраст в зависимост от условията на отглеждане. В естествените условия на тяхната родина размножаването се извършва в големите пълноводни реки с бързи и завихрени движения на водата, стимулиращи изхвърлянето на хайвера (реките Хуан Хъ, Ян Дзъ, Амур и др). В нашата страна няма документиран случай на размножаване на толстолоб в язовир. Почти винаги се установява, че рибата е преминала от друг водоем или река, прекарана е заедно с шарана или по някакъв друг начин. Едва в последните години има почти достоверни съобщения за размножаване на растителноядните риби в Дунава в резултат на дългогодишната им аклиматизация и условията в реката, които се доближават до тези в естествения им ареал.
В България размножаването на толстолоба става по изкуствен начин. През месец юни полово зрелите женски риби се инжектират по специална схема с хипофизен разтвор за стимулиране на овулацията. Хайверът се издоява в сух съд, върху него се изцежда семенната течност от мъжките риби и след внимателно разбъркване и добавяне на вода оплоденият вече хайвер се залага за инкубиране в специални люпилни апарати. Излюпването на личинките става значително по-бързо от тези на шарана – обикновено са достатъчни 24-36 часа в зависимост от температурата на водата. Личинките са много малки и използват за храна изключително дребни планктонни организми. За разлика от белия амур, двата вида толстолоб никога не приемат за храна висша сухоземна или водна растителност. Твърдението, че толстолобът „пасе“ водораслите не почива на никакви факти, доказано е, че той филтрира водата и използва за храна планктонните водорасли.
Не са редки споровете между риболовците за това как изглежда хайверът на толстолоба във водата, въпреки че повечето от тях са нямали възможност да го видят. Той се различава значително от този на шарана, особено след оплождането му. Оплоденият и набъбнал хайвер е десетки пъти по-голям от шарановия, не е леплив, плува свободно във водата (ако няма течение, пада на дъното и загива).
Надявам се, че изнесените дотук факти ще хвърлят известна светлина върху някои биологични особености на толстолоба. Разбира се, зная, че веднага ще има риболовци, които ще заявят, че са го улавяли на въдица. Напълно им вярвам, но уверявам ви – това е случайно, чисто и просто стръвта е увлечена при филтрирането на водата. Техният случай потвърждава правилото – толстолоб не се лови на въдица!

От д-р Ангел Зайков

Сподели с приятели

Автор

Всичко за риболова: водоеми, статии, новини, рецепти, уроци и всичко, което може да помогне на рибарите, ще го намерите само тук!

Коментарите са изключени.

error: Съдържанието е защитено!