Черноморски кефал

Черноморски кефал

Обичам да се надлъгвам с черноморския кефал, защото смятам, че по интелект превъзхожда и сафрида, и заргана, а и гламавото попче. А и за да се измами някой кефал е нужен доста голям майсторлък. Затова се изкушавам да ви разкажа за едно кефалово сафари в Царево…

Бях се дислоцирал на кея още по първи петли, защото предната вечер, на чашка, моят хазяин, барба Яни, заговорнически ми рече:
– От вчера около фара се размотават два-три делфина и ще наблъскат дребосъка в пристанището, а утре заливът направо ще се подкваси с риба!

Имах всичко потребно, за да се надявам, че ще приобщя доста рибоци в категорията „за пържене“ – лек телескоп, малка прецизна макаричка, подходящо влакно, морски червеи, скариди, голи охлювчета, че и половин бурканче маринована копърка „Перла“.

И се започна голямото… чакане. Никакво рибе не даваше нишан, че в морето има живот. Преполових половин пакет цигари и вече започнах да си мисля, че барбата ме е пратил за зелен хайвер. А уж се смятах за доста „печен“, защото доста често си имах работа с кефалите, които навлизат от морето в близката Караачка река.

Щом няма накъде повече да се влошават, нещата се оправят. Май Шекспир го беше казал. Да, ама от писане на драми на него едва ли му е оставало време за риболов. И то на Царевския пристан, където морете вече ми наподобяваше на умряло профсъюзно събитие. И тогава в главата ми се пръкна една идея, придружена с пляскане по челото – за късмет без фатални последици.

Преди доста години наблюдавах един грък, настанил се на малко столче, как лови риба от кея на крайбрежния булевард „Андистасис“ в Кавала. Ловеше си човекът без телескоп и макара. Такъмът му беше направен архаичен – къса пластмасова мотовилка с намотано на нея влакно, 20-30 грамова тежест, кука и толкоз. Просто нещо! Но с тази „простотия“ през минута, две той измъкваше риба. Просто спускаше куката със стръвта на 10-20 сантиметра от стената, после рязко вдигаше ръката си и изхвърляше плячката на брега.

Защо ли да не пробвам и аз този византийски номер? Набързо сътворих такъма, нанизах червей на куката и ги пуснах на дълбочина около 2,5 метра. Влакното „легна“ на показалеца ми и о, чудо! Почти веднага усетих две плахи почуквания. Мълниеносно вдигнах ръка да засека и видях… гола кука. Това упражнение направих най-малко двайсетина пъти, докато извадя първия кефал, по-точно, кефалче. Потърках го суеверно по брадата си за кадем и продължих с упражненията, а в това време ме глождеше въпросът, поради какви причини кефалите се бяга „наврели“ в стената. Пак си отговорих сам, защото оня грък вероятно си ловеше в Кавала и не му пукаше за моите терзания. Ами по стената се въдеха най-различни твари – мидички, щипалки, охлювчета, червейчета, рачета, имаше в изобилие и „зеленчук“. А това си е направо шведска маса. Изводите дойдоха сами – трябват зверски тренировки, като при щангистите, да се научиш да „улавяш“ времето за хранене на люспестия тарикат, на каква дълбочина да го търсиш, трябва търпение, трябва… Абе, много неща трябват!

Уловът ми не беше особено впечатляващ – осем кефала и три платерини, но съвсем достатъчен, за да ми се стори вечерта студеният „Мискет“ като елексир.

Не забравих да вдигна и тост в посока на Кавала.

Сподели с приятели

Автор

Всичко за риболова: водоеми, статии, новини, рецепти, уроци и всичко, което може да помогне на рибарите, ще го намерите само тук!

Коментарите са изключени.

error: Съдържанието е защитено!